Франк Лахера Окалхан е роден и живее в град Сантяго, Куба. От момче се интересува от рисуването и печели някои конкурси в основното си училище. По време на средното си образование започва да се интересува от писане. Пише първите си истории, които се трансформират в първите му късметражни филми. Той има общо 30 изложби, между които общи и самостоятелни, национални и международни, където той получава признание от различни краища на света. Филмографията му се състои от 20 късометражни филма - художествени, документални и експериментални, които са били селектирани на няколко фестивала във Франция, Чили и Аржентина. Неговите творби са представяни на международни събития за визуални изкуства, биеналета, сред които са Videoart Faenza, Колумбия, GetxoPhoto 2019 на Баския регион, Loading Fest, Portugal, II Биенале за Международно съвременно изкуство на юга BIENALSUR, ARCOTANGENTE 2016. Участва в общи изложби в няколко държави като Испания, Португалия, Франция, Аржентина, САЩ, Колумбия, Мексико, Куба и др. Неговите произведения са публикувани в различни списания, сред които 100 grades (Испания), Floating Mag (Мексико), Splinters in the Eye (Колумбия) и Ephemera 2.0(САЩ). Печели различни награди, сред които: 3-то място FOTOFEST, Почетно споменаване Blipoint 2019, Голяма награда за Фотография на OroImagen 2016, Голямата награда на Santiago Arts Visual Experimentation SAVE 2018. В момента работи в сферите на дизайн, пърформанс, видео арт, инсталацията, арт-обект и други.
Question of Perspective, 3' 2", 2018, Cuba
The truth this there no matter how much he/she is wanted opacar. Every day the existentsocial situation causes that the society has to give and to become more than in a stable entity, aware of its roots and commitment in an object, mutar in something strange times, sometimes of attraction, of fair, to survive the social and economic conditions. On the other hand, in some cases, the strange look is of strangeness and of attendance to an active social circus, for that reality it could be said surrealist. And are those that are not neither of a decree neither of other… What could one make, to accuse, to meditate, to stay with the crossed arms, to denounce with the tools that it is possessed, to make us the blind men? He/she would not know how to be said. It is something ambivalent.
Dance, 1', 2017, Cuba
The reality invites that we sometimes do it with other looks as a form of escaping from the routine. With subjective look that we build a fantasy without fear, with the elements that constitute it, in the magic of the context, of the surroundings. A way to sometimes escape from the reality oppressive.
