В моята художествена практика са преплетени теоретични търсения, различни дигитални технологии, интерактивен пърформанс и инсталация, кибернетична лекция, театрални практики, улични акции, видеоарт и видеоинсталация, скулптура, електроника и рисунка. Тази комплексна художествена дейност подписвам с името "SubHuman Theatre".

SubHuman Theatre се проявява като субпродукт на социалната, политическа, икономическа и културна ситуация. В такава концептуална рамка изследвам междинни състояния на човешкото тяло, съсредоточавайки се върху неговото маргинализиране. Отнася се до декодиране езика на съвременните митове и кодирането им в нови създания в пресечната точка между човека и технологията. SubHuman Theatre е широка платформа, която събира много аспекти на забравената човечност. В понятието "subhuman" се проявява потиснатата човечност. То възниква в различни форми, които могат да бъдат свързани с термина субкултура. Очертанията на субкултурата обикновено се приемат за грозни, чудовищни, девиантни, патологични, маргинални, подривни. Технокрацията, технокултурата, техноестетиката и общата технологична манифестация, с която комуникираме непрекъснато, е специален вид естетика на чудовищното. То очарова и отблъсква, съблазнява и плаши, легитимира и дестабилизира.

В своите произведения поставям специален акцент върху човешкото тяло като средство за изразяване. В повечето случаи използвам собственото си тяло като материал за експерименти, мутации и трансформации, като ритуализиран личен опит. Характерно за ролята на моята собствена физика в представените проекти, е нейното "инкорпориране" в различни съоръжения, вграждането на човешкото тяло в определена структура, поставяне на тялото в изпитание, в дързостта на физическото усилие.

SubHuman Theatre е неформална, псевдотеатрална структура, чиято същност е комбинация от социална рефлексия и емпатия. Контекст за изграждане на съвременна митология като сбор от актуално и епохално, мит и логос, приказно и критическо.

Считам, че художникът трябва да изгради своя собствена митология, съобразена със средата и времето, в което живее.

Венелин Шурелов, 2018