Антисуеверие
Христо Колев-Christobel

Ако приемем откриването на огъня като първото научно откритие, можем да видим как идеята за двойна употреба бележи човешката история, като неизменна част от всяка новооткрита „суперсила“. Дори малкият пламък съдържа потенциал за масивно унищожение. От друга страна в човешкото въображение същият малък пламък придобива друга смислова натовареност и грее като символ на надежда, светлина, топлина. Действително, трудно можем да си представим идеята за пламъка без идеята за озарение и светлина. Всичко тъмно интуитивно се усеща като знак за опасност и вреда. Този дисонанс между начина, по който функционират вътрешния и външния свят често води до неуместно пренасяне на вътрешни психични принципи в света отвън. Ражда се суеверието!

Инсталацията е опит по създаване на истинска магия. Тя изниква от чиста фантазия, минава през инструментите на визуален редакторски софтуер докато достигне материалната равнина, редактирайки цветовете по физическото тяло на свидетеля в същото време. Композиционно образува кръст (редуцирана мандала с противопоставящи се символи в диаметрално противоположните страни), съставен от видимата хоризонтала и чуваемата вертикала с ниските звукови честоти проектирани на пода а високите - на тавана. Метафорите за прозрачната наука и тъмното суеверие се отразяват една в друга посредством геометричните отражения от единия фокус на елипсата в другия. Инсталацията поддържа ярка плазма и тъмен антипламък, който поглъща светлината безвъзвратно в своя обем. Така тази хомогенна смес от Юнгистична психология и спектроскопия кристализира в материална нео-алхимична алегория. Съзерцаващият е ритуално призован за миг да се отърве от суеверията за да види красивата комплексност на реалността, която стой пред очите му, реалността на магическите квантовомеханични принципи заложени в тъмния антипламък.