Метална ферма с електромотор, задвижват в непрестанен цикъл, антропоморфна фигура, хибрид между човек и животно. Фигурата изглежда потопена наполовина в черна течност, петролен продукт.
“Перипатетик” е протагонист в един контемплативен камерен пърформанс. Той е елемент от автоматизиран перформативен механизъм, който частично носи романтичната аура на ходещите поети, но и идеята за зависимостта от природните ресурси, уязвимостта от екологични катаклизми, обсесията към суровини, жаждата за петрол. Изграждам една система, в която всеки елемент е действащо лице, зависимо от останалите в изграждането на общия смисъл.
Технологичният дискурс е апология на масовата култура и като такъв е дискурс на желанието и екстаза. Целокупността на човека и заобикалящия го свят са сведени до само едно единствено ниво на консумация, наслада, адреналин, електронно продължаване на тялото, биологическо продължаване на машината, размяна на информация, модернизация.
Другата гледна точка към технологичния дискурс е иронична, пародийна, тя е повод за създаване на аналитична критика или субверсия на техниката като определяща масовата или доминантна култура.