Каспар де Гелмини учи след подготвително обучение по композиция в Берлин в Университета за музикално и изпълнителско изкуство Росток, където завършва семестриално бакалавърска степен. След това учи в Университета за музика Франц Лист във Ваймар. Завършил е следдипломно образование в университета Mozarteum Залцбург, както и магистърска степен от Държавния университет за музика и сценични изкуства в Щутгарт. По време на следването си той е бил на обмен в Кралския музикален колеж в Стокхолм, в Университета за музика в Базел, в Националния конкурс за музика на Консерваторията в Париж и в IRCAM. Негови учители със специалност композиция са: Хелмут Цапф, Питър Манфред Волф, Майкъл Обст, Анет Шлюнц, Пер Линдгрен, Карин Рехквист, Георг Фридрих Хаас, Мишел Рот (теория на музиката), Тристан Мюраил, Марко Стропа, Фредерик Дюри и Хиктор Парра. Той е финалист и носител на наградата на пролетния фестивал в Ваймар (2005, 2007), носител на наградата за композиция на BMW на Musica Viva в Мюнхен (2008, 2010), победител в панела за четене IRCAM (Manifeste 2012; Cursus 2014) и е финалист за наградата за композиция OE1 Talentebörse в Австрия (2013). Стипендии: Фондация Герда и Луиджи Праде, Фондация Оскар и Вера Ритер, Фондация за свобода на Фридрих Науман, Studienstiftung des deutschen Volkes, Германска служба за академичен обмен. От 2007 г. неговите творби се публикуват от Verlag Neue Musik Berlin. Работил е със Симфоничния оркестър на Баварското радио, Ансамбъла Intercontemporain, Ensemble Recherche, IRCAM Center Pompidou, Work in Progress Berlin, Ansamb Phorminx Darmstadt, Ensemble Junge Musik Berlin и много други.
Обекти и клетки 3, 9 '30 ",2019
В работата си „Обекти и клетки 3“ се занимавах с треви. Парчето е създадено през 2018-19 в Ботаническата градина в Берлин. След моите музикални степени започнах докторска дисертация, която се занимава с генеративна граматика и синтаксис, свързани с музиката. Това ме вдъхнови по-специално за формиране на синтактични връзки и типологии на треви. След това ги изолирах с алгоритми и филтри. Резултатът представлява сложни, сюрреалистични структури. Цигулката е изолирана чрез филтри, но и чрез експериментални техники на свирене. Особено ми беше интересно да изследвам как да създам синтактични отношения между изображение и звук. Резултатът е аудиовизуална композиция, която не е нито музика, нито филм, най-вероятно звуковото изкуство
